Представяне на книгата "Душа под снега" от Петко Хинов

Добър вечер, дами и господа.
Първо искам да изкажа благодарността си на Ели и на цялото ѝ семейство, че ме приеха като един от тях, че ми дадоха да се припозная в техните инициативи и дейности, че ми дадоха да бъда себе си, и най-вече искам да им благодаря, че ми дадоха възможността днес да застана тук пред вас!

Днес ще говоря за една изключителна творба на име „Душа под снега“. Това не е просто книга — не, не е! Това е живият глас на Петко! Всяка буква, всяка дума е писана с душа и сърце, чрез които всеки един стих ни свързва с него... с топлината му, с отдадеността му, с него самия.

Творчеството на Петко е гориво за такива млади поети като мен, а определено днес пред всички нас е изложена цяла цистерна с гориво.
В тази стихосбирка Петко е описал не само как вижда света, но и как чувства, какво всъщност чувства, как живее чрез мислите си. Вдъхновяващ е начинът, по който е описал света такъв, какъвто никога не сме си го и представяли — нежен, щадящ, подкрепящ, смирен и ентусиазиран.

Точно с този ентусиазъм той е творил,
и си личи, личи си по всеки един ред в тази стихосбирка.

Но освен ентусиазъм, в нея има и нещо много по-дълбоко — има душа, която не се побира в рамките на страници. Във всеки стих прозира неговата човечност, онази чистота, която рядко се среща днес. Петко не просто е писал, той е живял чрез думите си. В тях е оставил късче от себе си, от своята болка, своите радости и надежди.

Когато четем „Душа под снега“, ние не четем просто поезия — ние чуваме пулса на един човек, който е вярвал в доброто, в обичта, в смисъла на живота. Той е знаел, че дори когато снегът покрива всичко, под него винаги диша една топла душа. И точно това е посланието на книгата – че никога не трябва да позволяваме снегът на времето, на тъгата или на забравата да покрие светлината в нас.

Днес ние може би не можем да го настигнем, но можем „да спрем тоз бяг; да седнем... да подишаме... Приятели!“. Да се замислим, да почувстваме, да оставим думите му да говорят в нас. Да си кажем „Сбогом, земя на разврат“ — не като отказ от света, а като зов към чистота, към духовност, към истинност.

Да се обединим и да се насладим на творчеството на нашия душевен пастир — Петко Тодоров Хинов, който с поезията си ни напомня, че под всеки сняг има жива душа, която чака да бъде открита.