Това лято в подножието на Стара планина, село Стоките отново се превърна в дом на добротворството. Под патронажа на Фондация „Петко Хинов“ реализирахме третото издание на Летния лагер „Заедно за децата на България“.
За първи път проведохме две смени с общо 24 участници – „Приключенци“ и „Приключенци с опит“. В рамките на пет дни всяка група премина през програма за учене чрез преживяване, включваща преходи в планината, ориентиране, арт работилници, интерактивни игри и развиване на ценности от Целите за вътрешно развитие (IDGs).
Кулминация на всяка смяна бе финален проект с положително социално и културно влияние: почистване и маркиране на пътека към връх Бухала, инициативи в дома за възрастни хора, арт работилница, театър и концерт, които събраха десетки жители и гости на селото. Така младежите оставиха трайна следа – както в себе си, така и в местната общност.
Вижте повече в документалния филм за летен лагер "Заедно за децата на България" 2025, създаден от Weider360 (https://weider360.com/)
Когато защитаваш мисията си, мисията започва да защитава теб... Това написах в дневника си на 27 юли, 2024 г- началото на едно от най-чаканите събития през тази година, както лично за мен, така и за още няколко съмишленици. „Защо“? „Какво“?
Ще започна с въпроса „Защо“, преди да споделя историята зад „Какво“. Моята мисия винаги е била свързана с вдъхновяването на разгръщането на човешкия и колективния потенциал чрез вътрешна работа (вътрешна и междуличностна трансформация). През последните 10 години се занимавам точно с такава дейност, но с възрастни хора, а ако добавя и лидерската си организационна кариера, стават общо 25 години. Искам да допълня и, че през цялото това време вътрешният ми глас винаги е нашепвал да работя с млади хора. Защо? В свят, разкъсван от конфликти, войни, зло и егоистичен материализъм, аз вярвам, че младите ще сътворят бъдещето, чрез осъзнаване на факта, че всички сме взаимосвързани. В края на краищата любовта, сътрудничеството и способността да създаваме в екип нещо значимо и добро за всички НАС е това, което всъщност ни държи заедно.
Този вътрешен шепот постепенно се засилваше и, когато гласът в мен се превърна в кресчендо, се роди инициативата на фондация „Петко Хинов“- „Заедно за децата на България“. Петко Хинов е моят покоен брат, който беше източник на вдъхновение за мен и за много други. Неговите житейски ценности, смелост и стремеж да създава добро се проявяваха чрез канализиране на безбройните му таланти и докосването му до изключително много души.
Скъпи читателю, вярвам, че сега си нетърпелив да научиш повече за „Какво“... Любопитно ти е как тези идеи се създават и оформят. Всички ние имаме този вътрешен зов да създаваме значими и въздействащи неща. Въпреки това твърде добре знаем, че „матрицата“, в която живеем, ни дърпа обратно към тривиалните, земни дейности, които осигуряват нашето „оцеляване“. Затова питам: „Дали сме създадени само да оцеляваме?“
Винаги съм вярвала, че сме тук, за да преуспяваме, а още по-точно - да преуспяваме. Това, от което се нуждаем, е ясна мисия и силен стремеж, който аз наричам всеотдайност, като изберем да пренебрегнем нещо в нашия „зает“ живот, за да се заемем със смислен проект/дейност. Какво друго? Правилният Екип, който поддържа същото ниво на всеотдайност и страст към смисъла и целта. Изграждането на мост между една вдъхновяваща идея и действителното и реализиране е най-трудната част. Всички ние се нуждаем от смелост, любов, подкрепа и сплотеност. Безкрайно съм благодарна на нашия Екип, който работи толкова усилено, за да превърне „Заедно за децата на България“ 2024 г., в село Стоките, България, в реалност. Мои скъпи приятели и съавтори на програмата са Кети и Нели - хора с големи сърца, водени от общата ни цел, но и блестящи професионалисти в своите области: Кети като експерт по фитнес, пилатес и хранене, а Нели като планински водач и експерт по природните местообитания в България.
Средата, която създаваме заедно, за да реализираме успешен проект, е най-важният фактор за неговото развитие и преуспяване. В тази връзка винаги съм била силен привърженик на ролевите модели и на това да вършим вътрешната работа първо със себе си и с екипа си, преди да се осмелим да излезем и да я свършим с другите. Така и направихме! Екипните ни дейности по време на подготовката бяха насочени към изкристализирането на същината на нашият екип - мисия, визия, главни ценности и как да се превърнем в преуспяващ екип! Организацията Белбин Великобритания, които ни подкрепят за втора година, дадоха безвъзмездно достъп до тестове за самооценка на поведението при работа в екип на младите ни участници, както и на нашия Водещ екип на проекта. Резултатите от екипните ни роли по метода на Белбин отключиха един честен, забавен и смел диалог, в който изследвахме не само „супер“ силите си, когато си сътрудничим за добро, но и нашите допустими слабости- да се научим как да ги управляваме, така че да не пречат на общия ни успех. Нуждаехме се от това да се гмурнем по-дълбоко и да бъдем уязвими.
След като създадохме заедно необходимите условия, за да работим като преуспяващ екип, започнахме нетърпеливо да очакваме кога ще посрещнем нашите 12 млади участници. Ден първи започна с ентусиазъм, малко физически упражнения (тъй като развитието на физическата култура е важен елемент в изграждането на цялостната преуспяваща личност), смях и екипна работа по изграждането на нашето палатково селище... и разбира се, рефлексивна работа в края.
Вътрешните Цели за Развитие (Inner Development Goals – IDGs) бяха преплетени в цялата програма. Преминахме от „Да бъдеш“ (ден 1) към „Да действаш“ (ден 5) чрез активиране на положителна и въздействаща промяна в местната общност и в природата.
Нашето „Да бъдеш“ (Ден 2) беше фокусирано върху придобиване на осведоменост за индивидуалните силни страни и допустимите слабости на нашите младежи, когато работят в екипи и как да впрегнат силните си страни колективно. Искам да изразя огромната си благодарност към главния изпълнителен директор на Белбин Джо Кийлър, че подкрепя нашата инициатива за втора година. След групова сесия относно ролите в екипа на Белбин, нашите участници се разделиха на групички, за да изградят своя „Супер Герой“. Придобиването на самосъзнание е толкова важно за младите хора!По този начин те взимат информирани решения за собствения си живот и как да повлияят положително на света. Чрез придобиване на самопознание за собствените си способности и ограничения, те могат да определят възможностите и да си поставят цели, които са в съответствие с техните таланти и дарби, което води до по-голямо чувство на удовлетворение и успех.
Да бъдеш сред природата по време на индивидуална и колективна работа е друг фактор, който отключва чувство на радост, ентусиазъм и свързаност. И така, в Ден 3 потеглихме, за да изкачим един от най-красивите върхове в Стара планина, наречен Марагидик (Хубавата Мара). Надморската му височина е 1889 м., а предизвикателството, което поехме, беше общо 25 км преход с 1200 м денивелация. Изкачванията имат своето дълбоко символично значение- винаги е изкушаващо да се движим напред към върха – желаната крайна цел. Целенасочено обсъдихме и единодушно заключихме, че не изкачването е най-важното, а пътуването до целта в заедност, с присъствие и признателност към природата. Докато се разхождаме заедно, имахме прекрасната възможност да споделим мисли за нашата „среща на върха“ на нашия лагер – въздействащият проект, който младежите трябваше да реализират през последните дни от лагера. Внимателно се преместихме към екипната работа за изясняване на същината на екипа на младите хора и споделихме критичното значение на екипната визия, която вдъхновява и, с която всеки е съпричастен. По красив начин свързахме това със знанието за значимостта на физическия компас и как да го използваме.
Не е изненадващо, че по време на изкачването трябваше да вземем някои трудни екипни решения, които имаха смисъл за всички. Например в един момент трябваше да се разделим, тъй като не всеки можеше реално да продължи по такъв стръмен горски маршрут. Всички имаме различни лични граници. Много важно е да почувствате тези граници, да знаете кога е подходящият момент да устоите на изкушението да минете границата, да присъствате в настоящия момент и да прегърнете това, което е тук и сега. Така някои решиха да спрат и да слязат до гр. Априлци, за да се върнат обратно към нашето къмпинг селище, а другите настояха да стигнат върха, което и направиха.
Нежното утринно слънце в Ден 4 на село „Стокичките“/новото име на селото, остроумно измислено от един от младежите, което бързо стана популярно/ ни погали и успяхме да намерим сили след дългия, изморителен, но пълноценен преход (който приключи при свечеряване) да станем и да сме готови за нови подвизи. Това беше нашият стратегически ден за кристализиране на същината на младежкият екип и за създаване на стратегически план за проекта за следващия ден. Разделихме работата си на две сесии. Сутрешната сесия беше фокусирана върху екипната същина, докато следобедната беше обогатяваща, тъй като свързваше всички части от пъзела с цялата рамка на Вътрешните Цели за Развитие (Inner Development Goals - IDGs), така че всичко имаше своя смисъл. След много разговори и съвместно творчество, в края на деня достигнахме до кристално ясна визия, мисия, стратегически стъпки, роли, отговорности и знания за 23-те умения и способности, очертани в рамката на IDGs…. и как да използваме уменията, за да работим с вътрешния си компас в посока намиране на мястото, в което са скрити вътрешните ни съкровища (литературно и метафорично). Имаше много мислене, общуване и сътрудничество. Този ден завърши със сърдечни песни край нашия лагерен огън и благодарност към екипа и местните хора, които ни подкрепяха безрезервно.
Ден 5 беше изцяло за действие! Нашите младежи, подкрепени от нас, се впуснаха в ден на благотворителност. След като проучиха от какво има най-голяма нужда в района (предния ден край лагерния огън те интервюираха видна местна жена, тъй като кметът беше на почивка), те колективно решиха да се разделят на малки групи и 1. да почистят двора на църквата 2. да почистят района над нашето лагерно селище 3. да направят домашни посещения и да помогнат на местните възрастни хора, които се нуждаят от помощ, и 4. да посетят Дома за възрастни хора, да изпеят няколко песни, да поговорят с тях и да донесат малко радост и вяра в техните самотни дни.
Младежите споделиха с възрастните хора истории за своя проект и инициативата „Заедно за децата на България“, а накрая попитаха има ли въпроси. Единственият въпрос на един възрастен човек беше „Кога ще се върнете?“ В този момент всички разбрахме, че сме докоснали тези хора и както ни увериха служителите на Дома за стари хора, нашият ангажимент е свързан точно с това, от което имат нужда – радост , позитивизъм и оптимизъм. Просълзихме се.
Така дните ни минаваха леко, в радост и с вдъхновение. Беше ни много трудно да се сбогуваме. Обещахме си да продължим да общуваме (на всеки два месеца) и да мислим за начини как да направим нашия проект устойчиво преуспяващ. Предстоят още неща и с нетърпение очакваме да ги споделим с вас.
Заключението, до което стигнахме в последващата сесия на моя Екип, беше, че вярваме, че сме се представили и сме съжителствали като Екип в хармония, способен да активира и използва нашата колективна сила. Може би спането заедно в една палатка също помогна. Имаше много благодарности и последващата Екипна сесия завърши със силна екипна прегръдка… екип- мечта за проект- мечта… Това е, което наистина почувствах.
Огромната ми благодарност отива към:
• Моите съекипнички Кети и Нели.
• На нашите семейства, които работиха здраво преди, по време и след лагера – Тодор, Павел, Камен, Лили, Иванка и Раду.
• На Мартин - един от нашите бъдещи млади лидери на екипи, който е изключително отдаден и много ценен за нашата инициатива.
• На нашите спонсори на проекта „Лидършип Коучинг“ ЕООД, ЕТ Румяна Стоянова 69, „Тайм аут Дизайн“ и Пекарната на Дани.
В крайна сметка… ние сме готови да вдъхновим промяната за бъдещите поколения с оптимизъм, смелост, креативност и постоянство.
Автор: Елена Хинова-Макнами